Food & Spice Adventure

СЪВРЕМЕННИ СИСТЕМИ НАСОЧЕНИ ЗА ЗАЩИТА НА ПРОДУКТИТЕ

Стремителното развитие на технологиите в селското стопанство  и хранително –вкусовата промишленост,доведоха до свръхпредлагане на най- разнообразни видове храни.Множество фирми, най-вече големите концерни създадоха собствени търговски марки,които агресивно налагаха на пазара ,акцентирайки  върху унифицирания ,стандартизиран продукт винаги с едно и също качество, и вкус.Много великолепни  сортове плодове,зеленчуци,зърнени храни,породи домашни животни  с прекрасни органо-лептични характеристики просто бяха пометени от пазара.Същото важи и за редица вторично преработени хранителни продукти характерни за определени общности и региони.Те просто не се вписваха в новите икономически реалности по ред причини.Най- вече висока себестойност на производство,ниски добиви,уязвимост на редица заболявания,ограничено потребление и най- вече невъзможност за унификация.От друга страна някои хранителни продукти характерни за определени географски райони  и извоювали си  през годините  широка популярност с високото си качество започнаха да се имитират от недобросъвестни търговци и производители.Всичко това наложи да се въведат системи за защита на продуктите.Тези системи от една страна предлагат гаранции и възможност за устойчиво развитие на хората и фирмите занимаващи се с отглеждането на тези специфични продукти.От друга страна ги принуждават да поддържат високо качество и автентичност на предлаганите продукти.От друга страна гарантира на потребителя,че ще получи висококачествен продукт съответстващ на защитеното наименование,получен по традиционен начин характерен за защитения регион  със съответните вкусови качества.Как започва всичко?

НАЧАЛОТО

Всичко започва както се и очаква във Франция!За това свидетелствува уважаемата „Ла Рус Гастрономик“,най- ранното постановление целящо защита на  името е издадено през 1666г в Тулуза и се отнася за прочутото сирене Рокфор.Впрочем,първият повече или по-малко доближаващ се до съвременните закони за използването на оригинално географско наименование е приет през 1905г.След епидемията от филоксера унищожила лозята в Европа в края на 19в се появява необходимостта да се защитят оригиналните френски имена на вината от фалшификати.

Абревиатурата АОС-Appelation d’ Origine Controlee се появява със създаването на Националния Институт по контрол на произхода /INAO/.Тогава Комитетът по вината и спиртните напитки към института  налага този термин за да защищава оригиналното наименование на вината.От 1990г се учредяват още два комитета един за млечните продукти и един за селскостопанските.Така защитата на оригиналното наименование се разпростира и върху сирената,колбасите,плодове,зеленчуците и даже върху меда.Днес категорията АОС се явява символ на най- високо качество и се дава на продукта в потвърждение на това,че продукта  е изготвен в указаната провинция и местност.Като неговите качества и свойства са обусловени от географските характеристики на съответния регион,отчитащ природните и човешките фактори.Контролът върху продуктите и издаването на разрешения за ползването на  категорията АОС се осъществява от държавата посредством INAO.Друга немаловажна функция на INAO е юридическата защита която осигурява на продуктите срещу фалшификации и подмяна на оригинала.

ПРОДЪЛЖЕНИЕТО

Следващите които прилагат френската система са Италия /DOP/ и Испания/DO /, а по- късно от нея се възползват Португалия и Гърция.Италия бързо развива системата си DOP като включва оценката и контрола при издаването на категорията съответните асоциации на производителите.За радост на производителите и потребителите в Италия съществува най- подробната система състояща се от 4 групи.Най- висок статус на продукта дава DOGG(Denominazione di Origine Controllata e Garantita)-това е най-високата категория за наименования.Той се дава по правила за вината.Следващите градирани категории са DOC( Denominazione di Origine Controllata) гарантираща произхода на продукта от определена местност,като например пармската шунка.Следва DOP( Denominazione di Origine Protetta) тази категория гарантира произхода от определен район на съответната провинция.Примерно моцарела ди Буффало който е район от провинция Кампания.Най- ниския статус е IGT(Indicazione Geografica Tipica) той определя географски произхода на продукта на нива провинция в най- широк смисъл.Примерно Мерло от Венето или зехтин от Тоскана.

Другите европейски страни също бързо въвеждат подобни системи.Например финландците изпорзват логотип представляващ  националното  знаме с лебед  като този знак гарантира,че продукта съдържа 75% финландски суровини, а за млечните гарантира 100%.Ресторантите имат право да маркират в менюто си с този знак блюдата приготвени от фински продукти.

РАЗВИТИЕТО В ЕС

През 1992г ЕС приема регламент по който е създадена общоевропейска система за защита на оригиналните наименования.Една от причините както отбелязва Еврокомисията по селското стопантво,“продуктите имат репутация и когато продукта излиза извън националните граници,той може да се окаже в конкуренция които се представят за истински в това число и едни и същи наименования“.За да предпази европейските продукти от недобросъвестна конкуренция.ЕС създава система за защита  на продуктите състояща се от три категории.Най- високата е  PDO-Protected Designation of Origin/Защитено наименование за произход/ тази категория се дава на тези продукти които изцяло се произвеждат и обработват в дадена местност и същевременно използват традиционни методи и технологии характерни за местността.

Следващата категория  е Protected Geographical Indication – PGI/Защитено географско указание/. Тя се дава на продукти на които поне един от стадиите на производство е извършен в обозначената местност.Последната категория  TSG(Traditional Speciality Guaranteed)- гарантиран традиционен специалитет  се дава на характерини за района продукти,но не е задължително всички компоненти да са местни.Най- много регистрации имат естествено първопроходците Франция,Италия и Испания.След  тях с бързи крачки ги настигат Германия,Португалия,Гърция и даже новите членки като Чехия с 36 подадени и регистрирани продукта,Полша с 37 продукта.

България както обикновенно е на опашката.Ние имаме регистриран само един продукт като PGI  това е „Горнооряховския суджук“.В момента има пет заявки от наша страна за регистрация.Това са –роле“Трапезица“,кайзерован врат “Тракия“,филе „Елена“,Българско розово масло и луканка „Панагюрска“.С глобализацията отделните нации и региони стават все по загрижени за запазването на своето кулинарно наследство.Европейската система за защита на оригиналните наименования дава една прекрасна възможност на страните членки в тази насока. Остава българските производители и преработватели да се възползват пълноценно от което ще спечели и обикновенния потребител.